Барселона, известна със своите дълбоки исторически корени, впечатляваща архитектура и богато културно наследство, винаги е била град в процес на трансформация. Но през последните месеци промените разпалиха недоволство сред жителите. Закриването на вековни магазини, някои с дългогодишни традиции, породи тревоги за бъдещето на града и неговата идентичност. Много от тези дългогодишни бизнеси се заменят с туристически обекти като магазини за сувенири и денонощни магазини, насочени основно към нарастващия брой туристи, вместо към местното население.
Този въпрос удари в сърцето на местната общност, която скърби за загубата на институции, които са били неразделна част от характера и очарованието на Барселона от поколения насам. Но проблемът не се ограничава само до носталгията; той отразява по-дълбоките последствия от нарастващите наеми, променящите се потребителски навици и продължаващата джентрификация на града.
Докато посетителите се разхождат из историческите улици на центъра на Барселона, все по-често виждат фасади на стари магазини, в които някога се помещаваха шивачи, текстилни търговци и бакалии, сега заменени от сувенирни магазини и денонощни магазини. Това, което някога беше процъфтяваща местна икономика, движена от семейни бизнеси и занаятчии, сега се превръща в търговски център, насочен към туристическия пазар.
Тази промяна е най-забележима в квартали като Ешампле, където бързата замяна на исторически обекти с туристически магазини предизвика обществено недоволство. Един особено ярък пример е откриването на денонощен магазин в бившата сграда на Министерството на икономиката на Каталуния, разположена в Casa Heribert Pons. Тази архитектурна перла, построена през 1907 г. по време на разцвета на каталонския модернизъм, се смяташе за защитен културен обект.
Отварянето на този магазин разгневи местните жители не само заради местоположението му, но и защото се разбра, че липсват необходимите лицензи. Въпреки правните действия, предприети от градския съвет, магазинът се очаква да остане отворен поне до октомври. За мнозина този случай обобщава нарастващото разочарование от това как каталунските културни наследства се преобразуват за търговски, а не културни или граждански цели.
Случаят с Casa Heribert Pons не е изолиран инцидент. Из цяла Барселона дългогодишни бизнеси затварят, за да бъдат заменени от магазини, насочени към туристите. Един такъв пример е Casa Gallofré, текстилен магазин в сърцето на квартал Сант Антони. Отворен през 1915 г., този магазин дори е доставял униформи за републиканските войски по време на Испанската гражданска война. След 109 години бизнес, Casa Gallofré затвори в началото на 2024 г., като посочи нарастващите наеми и конкуренцията от онлайн търговци като основни причини за затварянето. Към септември 2024 г. бившият оживен магазин остава празен.
На Ла Рамбла, най-известния булевард на Барселона, любимият магазин за ризи Xancó беше основен елемент почти два века. Предавано през четири поколения на едно и също семейство, магазинът затвори през 2019 г. Затварянето беше културна загуба, особено след като Xancó запази оригиналното си обзавеждане от 1912 г. Въпреки че историческата фасада остава, духът на магазина—посветен на изработката на поръчкови дрехи—е заменен от съвременния консумеризъм.
Подобна история може да се види и в Windsor, магазин за ризи на Rambla de Catalunya. След десетилетия на обличане на местните жители с поръчкови ризи, пространството сега е превърнато в бутиков хотел. Ерата на изработените по поръчка облекла и персонализираното обслужване, която някога беше отличителна черта на тези магазини, изчезва, заменена от масово произведени стоки и бизнеси, насочени към туристите.
Една от основните причини за затварянето на тези исторически магазини е драстичното покачване на наемите в най-ценните райони на Барселона. С увеличаването на стойността на имотите, много малки семейни бизнеси не могат да покрият нарастващите разходи. Търсенето на търговски площи от туристически ориентирани бизнеси допълнително усложнява ситуацията, тъй като тези магазини често имат финансовата подкрепа да наддават над традиционните обекти за най-добрите локации.
Променящите се потребителски навици също играят роля в тази промяна. С разрастването на онлайн пазаруването, все по-малко хора посещават физически магазини за дрехи или специални стоки, предпочитайки бързата мода или покупки чрез електронни платформи. Това затруднява оцеляването на дългогодишни магазини, особено тези, фокусирани върху занаятчийството и персонализираното обслужване.
Закриването на тези исторически магазини не е просто въпрос на изчезващи бизнеси; то представлява по-дълбока ерозия на културната идентичност на Барселона. Много от тези обекти бяха повече от търговски предприятия; те бяха културни институции, които отразяваха историята, занаятчийството и традициите на града.
За местните жители загубата на тези бизнеси означава не просто промяна в начина на пазаруване. Тя символизира изместването на местната култура в полза на търговска икономика, насочена основно към туристите. Тази трансформация е особено тревожна за онези, които са видели как Барселона се развива от град с уникален местен характер до град, който все повече обслужва международните посетители за сметка на своите собствени жители.
Докато градът продължава да се справя с тези предизвикателства, остава въпросът как Барселона ще намери баланс между икономическия растеж и съхраняването на своето наследство. Местните власти предприеха стъпки за ограничаване на неконтролируемото разширяване на туристическия бизнес, но за мнозина тези мерки идват твърде късно, за да спасят някои от най-ценните институции на града.
Бъдещето на историческите бизнеси в Барселона е несигурно. Без решителни действия, още обичани магазини като Casa Gallofré и Xancó може да изчезнат, оставяйки след себе си град, който повече прилича на туристическа атракция, отколкото на жив метрополис.
Мнозина се надяват, че тези затваряния ще предизвикат по-широка дискусия за значението на съхраняването на местната култура пред лицето на търговския натиск. С настъпването на есента, правните спорове около спорния денонощен магазин се наблюдават внимателно, като се разглеждат като ключов тест за това как Барселона ще балансира модернизацията със защитата на своето културно наследство.